Валтер Халщайн представил Давид Рейнерт като „аса на устните преводачи“ на Теди Кенеди няколко години след подписването на Договора от Рим.Давид започнал работа в Комисията малко след като превеждал по време на подписването. Тъй като вече бил работил за Конрад Аденауер преди Рим, два дни преди подписването му се обадили и го попитали дали може да помогне.Той отишъл в Рим с желание, съзнавайки, че това е добра възможност, без да знае, че пред него се разкрива ново бъдеще.
Той добре си спомня деня – в Рим валяло и пред Капитолия се била събрала голяма група хора с чадъри, за да видят какво се случва на това историческо събитие. Те можели да слушат на живо ставащото, което било излъчвано по високоговорители. „Това, което хората чуха, не бяха речите в оригинал на правителствените ръководители и кмета на Рим, а превода на италиански – тоест самия мен, тъй като аз бях единственият устен преводач в италианската кабинка“.
Преводът бил излъчван също от италианското радио и така хората в цяла Италия могли да го чуят. В родилна клиника в южната част на страната някои хора слушали, докато се раждало едно момиченце. То било наречено Европа, кръстено от гласа на нашия италиански преводач! „Нямам представа какво е станало с нея, мога само да си представям: днес тя е жена на 50 години, вероятно омъжена, с деца, наречени …и аз не знам как?“, заключава Давид.
След това Давид отишъл на големия прием, но си спомня, че нямал черна вратовръзка – бързо си купил една на място. Тя щяла да се окаже полезна по време на 30-годишната му кариера, когато придружавал комисари и министри по целия свят.
След като през февруари 1959 г. бил назначен официално за устен преводач, той скоро започнал да превежда на седмичните заседания на Комисията и да пътува с председателите на Комисията на срещите на върха на Г-7 и Г-8 и на съвместните срещи ЕС –САЩ. Той си спомня срещата на президента Никсън с Франко Малфати. „В този случай отседнахме в Блеър хауз, запазена за гости на президента и намираща се точно срещу Белия дом. Изпратиха голяма черна лимузина, за да ни вземе за срещата – с нея пътувахме около 100 ярда. Почувствах се като филмова звезда!“
Той много харесвал работата си като устен преводач в Комисията. Бил привърженик на практиката, предпочитайки да превежда на срещи, отколкото да работи като администратор. Администрацията неизбежно се намесила и той завършил кариерата си като действащ директор на службата за конференции. „Когато започнах, имахме по една или две срещи или конференции седмично. През 1989 г. имахме до 50 на ден. Свързаното с работата предизвикателство се промени. Въпреки това, все още ми харесваше да работя в преводаческата кабинка. Бях особено трогнат, когато председателят Делор ми благодари публично по време на последната ми задача като устен преводач на седмичното заседание на Комисията. Нашата работа понякога се приема за даденост, но председателят показа колко ме цени по много личен начин“.
Тъй като не се задоволява да стои в къщи и да се радва на многобройните си домашни любимци и на пенсията си, Давид дори и сега е готов да работи на свободна практика и да действа при спешна необходимост. Той все още допринася за развитието на Договора – около 50 години по-късно.
