Хората, създали Европейския съюз през 1957 г., са били изключително далновидни. Но дори и те не биха могли да си представят как ще изглеждат Европа и светът 50 години по-късно. Също толкова трудно е да се каже какво ни очаква през следващите 50 години, но със сигурност познаваме някои от големите предизвикателства, с които ще трябва да се справим.
Глобализацията
Ролята на ЕС ще бъде да помогне на европейците да просперират в един глобализиран свят. Преди всичко това означава да се осигурят работни места и растеж и да се насърчи конкурентоспособността на икономиката, като същевременно се повиши общественото благополучие. Ключов фактор за постигането на тази цел ще бъдат инвестициите на ЕС във високи технологии и научни изследвания. Някога глобализацията се възприемаше като начин, по който богатите и бедните страни да извлекат полза от световната икономическа и финансова интеграция. Днес виждаме, че тя води до появата на печеливши и губещи. От всички страни идва имиграционен натиск върху ЕС. Поради липсата на вътрешни граници са необходими общи правила на външните. С течение на времето ЕС ще трябва да пригоди имиграционната политика, за да вземе под внимание застаряването на населението и потенциалния недостиг на работна ръка на неговата територия.
Глобалното затопляне
Свързано с емисията на парникови газове, глобалното затопляне се приема като огромна заплаха за околната среда от правителствата и гражданите на ЕС, тъй като температурата се повишава навсякъде по света. ЕС упорито се стреми към приемане на коригиращи мерки в международен план. В ЕС се работи за намаляване на емисиите на парникови газове до 2012 г. съгласно задълженията на Съюза по протокола от Киото. След това ЕС е ангажиран с по-големи съкращения в рамките на координирани усилия в световен мащаб. Част от решението е енергията да се използва по-ефикасно и да се произвежда от нискозамърсяващи възобновяеми източници в ЕС. ЕС има нужда и от доставка на чиста енергия от надеждни външни източници, тъй като неговите собствени запаси от петрол и газ са изчерпани. За да отговори на тези предизвикателства, ЕС насърчава идеята възобновяемата енергия като слънчева, вятърна и от биомаса, да покрива все по-голям дял от нашите енергийни потребности, и има за цел да спести до 20 % от енергийното потребление до 2020 г. чрез нейното по-ефикасно използване. За да осигури за в бъдеще доставките от външни източници, особено на газ, Съюзът се стреми да установи стабилни връзки по отношение на доставките със страни, богати на енергия, като Русия например.
Европа на световната сцена
Колко още може да се разширява ЕС?Влиянието на бъдещите разширявания е причина за безпокойство за някои европейци. ЕС ще трябва да определи своите граници и ще го направи с пълното участие и съгласие на своите граждани. Колкото по-голям е Съюзът, толкова по-големи са неговите отговорности. Благодарение на единството, изградено между страните от ЕС през последните 50 години, днес войната между тях е немислима. В един постоянно променящ се, сложен и нестабилен свят ЕС ще бъде длъжен да разпространява мир и стабилност отвъд своите граници. За целта той ще има по-голямо участие в предотвратяването на конфликти и опазването на мира;ще упражнява влиянието си за установяване на по-добри и по-справедливи правила за световна търговия и ще поддържа, когато е необходимо, ролята си в хуманитарната помощ и помощта за развитие.
Насърчаване на демокрацията и на гражданското участие
За да се справи с предизвикателствата на следващите 50 години, Европейският съюз ще има нужда от правни и управленски инструменти. Такива все още няма в наличност. Първият опит за създаването им приключи, когато през 2005 г. гласоподавателите във Франция и Нидерландия отхвърлиха проекта за конституция на ЕС.Ръководителите на ЕС признаха, че част от причините за неуспешния вот е, че гражданите на ЕС се чувстват недостатъчно информирани за Европа и изключени от нейния процес на вземане на решения. В отговор на това бяха предприети няколко инициативи с цел да установи отново връзка с гражданите и да им се даде възможност за по-голямо участие по въпросите на политиките, включително институционалните реформи, които ще бъдат необходими през следващите няколко години за осигуряване на ефикасното функциониране на ЕС през 21-ви век.
